Индивидуални цени в B2B: как да не объркате дилърите с retail витрината

Много фирми искат „B2B магазин“, а всъщност описват нормален магазин, в който се влиза с ЕИК. Дилърите искат вход, свои цени и лесно повтаряне на поръчка. Гледам изработка на онлайн магазин и се чудя какво да оставя за втори етап. Вие какво оставихте за после?

Не смесвам промоциите за крайни клиенти с дилърския вход, докато няма ясни правила. Иначе дилърът вижда цена, която не е негова, и започва да звъни.

Слагам дата на ценовата листа — от кога до кога важи. Иначе след два месеца никой не помни коя е актуалната.

Ако няма таблица кой какво може да вижда и прави, връщам офертата. Това се оказва по-важно от цвета на бутоните.

Определяме лимити по роля — мениджърът може едно, търговецът друго. Иначе някой с лошо хрумване променя цени без да иска.

Акаунтите трябва да са на клиента, не на фирмата, която прави сайта. Видях проект, при който след раздяла никой не можеше да влезе.